Библиотека Аман

Библиотеката “Александру и Аристия Аман”, разположена на улица “Когълничеану” и е първата обществена библиотека в Крайова, която съществува благодарение на щедрото дарение, което семейство Аман прави на общността в Крайова.

Окръжната библиотека „Александру и Аристия Аман” притежава важни културни ценности: ръкописи, стари румънски книги, редки чужди книги, библиофилски книги.

Александру Аман (1820-1885), известен магистрат, по-големият брат на известния художник Теодор Аман, и съпругата му Аристия Аман (1833-1904), оставиха по завещание цялото си състояние на кметството в Крайова, за създаването на обществена културна институция: фондация Александру и Аристия Аман, състояща се от библиотека, музей и картинна галерия.

След смъртта на Аристия, кметството създава тук фондация “Александру и Аристия Аман”, превръщайки апартаментите на семейство Аман в стаи, подходящи за музея и библиотеката (1906-1908).

Фондация „Аман“ функционира до 1949г., когато е разпусната от комунистическия режим. На улица „Когълничану“ остава само библиотеката.

Ценните картини, както и занаятчийски предмети, които са били част от колекцията на музея Аман, са прехвърлени в наследството на музеите в Крайова. Книгите в инвентара на фондацията могат да бъдат намерени в основните колекции на библиотеката, институция, която възобнови имената на учредителите си през 1991 г.

Ботаническа градина

Ботаническата градина на Крайова носи името на този, който е имал инициативата да я създаде през 1952 г., съответно на университетския професор Александру Буя, въз основа на 50-годишни първоначални планове на френския ландшафтен архитект Емил Редонт.

През периода на максимално развитие на градината тук са се намирали над 3000 екземпляра широколистни и иглолистни, както и над 900 екзотични вида, всички с голяма научна и декоративна стойност. В момента използваемата площ е около 12,8 ха., като са уредени 3 изкуствени езера с площ около 0,3 ха.

Ботаническата градина “Александру Буя” е известна както на национално, така и на международно ниво, като от 1974 г. е включена в Международната асоциация на ботаническите градини.

Ботаническата градина наскоро се превърна в крайбрежна алея и място за отдих на жителите на Крайова, с преустройството през пролетта на 2016 г., щедро предлагайки на жителите на Крайова заслужено място за отдих сред природата.

Музей на изкуствата

Разкошният дворец на Жан Михаил, намиращ се в центъра на Крайова, на ул. Калеа Унирии №. 15, се счита за един от най-красивите паметници на гражданската архитектура. Построен между 1898-1907 г. от архитекта Пол Готеро по молба на Константин (Дину) Михаил, дворецът е прекрасен пример за еклектична европейска архитектура и френски академизъм.

През годините дворецът Жан Михаил е домакин на специални събития, от посещения на личности до исторически преговори.

През 1916 г., по време на Първата световна война, дворецът служи като щаб на германското командване за Олтения.

В края на лятото на 1940 г. дворецът Жан Михаил е мястото на румънско-българските преговори, в резултат на които Румъния отстъпва Южна Добруджа( подписва се Крайовската спогодба) на България.

През септември 1944 г. дворецът става щаб на съветското командване на 53-та армия, част от Втори украински фронт. През същата есен няколко седмици в двореца живее и югославският лидер Йосиф Броз Тито.

От август 1954 г. дворецът става домакин на Музей на изкуствата в Крайова. Колекцията на музея е съставена от колекциите на  Пинакотеката “Александру и Аристия Аман”, която включвала произведения от ХVІІ век от холандските, фламандските, италианските и френските школи, румънска живопис, произведения на румънска и чужда графика и декоративно изкуство, към които е добавена колекцията от европейска живопис на Жан Михаил.

През годините наследството на музея се обогатява чрез закупени от общината и дарения на колекциите, притежание на личности от онези времена (Николае Романеску, Корнети, Глоговеану), сега наброяващи хиляди произведения на изкуството със световна стойност.

Музеят разполага с ценни произведения на известни художници като Константин Бранкуши, Константин Лека, Теодор Аман, Николае Григореску, Щефан Лучиян, Николае Тоница, Корнелиу Баба, Йон Цукулеску, Карл Сторк или Димитрие Пачиуреа и др.

Каса Бания

Каса Бания е паметник на средновековната архитектура и най-старото гражданско строителство в Крайова, построена в края на XV век от болярите на Крайова.

След време се превръща в резиденция на Голямата банка на Олтения.

През 1699 г. Константин Бранковеану, владетел на Влашко, възстановява Каса Бания и я обогатява архитектурно. Между 1718 и 1739 г. става седалище на австрийската администрация в Олтения.

След 1880 г. сградата помещава Крайовския съд (1889-1895),   гимназията “Фраци Бузещи” (1896-1914) и Нормално училище за учители (1914-1924). Тогава в сградата се помещава местната семинария и за кратко Държавният архив на Крайова.

Между 1933-1948 г. Каса Бания е седалище на музея Олтения. През 1934 г. са извършени нови реставрационни работи по плановете на архитекта Алфред Винченц, а по-късно влиза в управлението на митрополитската църква на Олтения, до 1967 г.

От 1967 г. Каса Бания става седалище на постоянната експозиция на етнографскиата секция на музей Олтения, която има наследство от над 12 000 артефакта. Редица етнографски културни ценности са класифицирани в правните категории СЪКРОВИЩЕ и ФОНД на Националното културно наследство. В същото време секция  „Етнография” съхранява в наследството си културни ценности, включени в Представителния списък на нематериалното наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Секция по „Етнография“ е оборудвана с оборудване – интерактивен тотем, виртуален асистент и интерактивна маса – закупени по проект ROBG-471 – „Нови дестинации в трансграничния туризъм“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие по Програма Interreg V-A Румъния-България, Приоритетна ос 2 – Зелен регион, Специфична цел: 2.1 Подобряване на устойчивото използване на природното наследство и ресурси и културното наследство.

От 1975 г. Етнографската секция на музей Олтения в Крайова организира ежегодно „Панаир на народните майстори от Олтения“, културно събитие с национален престиж.

Музей Олтения- Секция По История – Археология

Музеят Олтения в Крайова е основан на 1 април 1915 г. в резултат на страстта и отдадеността на няколко важни семейства от Крайова, но особено след неуморните усилия на учителя по история, археолога, изследователя и музеографа Щефан Чучеану.

Секция по История-археология на музей Олтения се помещава в сградата на бившето училище “Мадона Дуду”. Строителството на сградата е завършено през 1906 г. по плановете на архитекта Франсиск Билек.

Постоянните експозиции предлагат възможността да посетите модерен музей, който разчита на експозицията и капитализирането на впечатляващо културно наследство (приблизително 114 000 експоната), като иска да провокира посетителите към диалог и интерактивност.

Посещението на основните експозиции е виртуален преход през историята на Олтения, свързан с периода между праисторията и ХХ век, транспониран в музейна концепция по европейски стандарти.

Секцията по история – археология е оборудвана с   – интерактивен тотем, виртуален асистент и интерактивна маса – закупени по проект ROBG-471 – “Нови дестинации в трансграничния туризъм”, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейско регионално развитие Фонд по Програма Interreg V-A Румъния-България, Приоритетна ос 2 – Зелен регион, Специфична цел: 2.1 Подобряване на устойчивото използване на природното наследство и ресурси и културното наследство.

В същото време Секцията по История-археология (Новото крило) разполага с конферентна зала с капацитет 90 места, оборудвана с аудио-видео система и безжичен интернет.

Всяка година се провежда национална конференция „Олтения. Културни интерференции”, с участието на специалисти и изследователи в областта на археологията, нумизматиката, средновековната, модерната и съвременната история, от множество музеи, културни институции и университети в страната и чужбина.

По време на конференцията се организират тематични екскурзии, както в регион Олтения, така и отвъд река Дунав, в България.

Църква Мадона Дуду

Църквата Мадона Дуду е исторически паметник, разположен в центъра на града, в непосредствена близост до Секцията по История-археология отдел на музея Олтения Крайова. Църквата е кръстена на чудотворната икона на Божията майка, която според преданието е намерена на едно дудово дърво (черница) на мястото, където по-късно е построен олтарът. В притвора на църквата се намира гробът на поета Василе Кърлова (1809-1831г.).

Първото документално атестиране на църквата е през 1758 г., когато вече е построена на мястото на по-стара дървена църква. Църквата Мадона Дуду, посветена на Успение на Пресвета Богородица, е построена в стил Бранковеану между 1750-1756 г. по инициатива на Константин Фотеску и Хаджи Йон Георге.

През 1913 г. старата църква е съборена. Поради избухването на Първата световна война работите по църквата са прекратени, като средствата й отиват за сираци и военни вдовици. Работите са възобновени под ръководството на архитектите Йон Тръжънеску и Стерие Беку между 1929-1942 г.

Паркът Николае Романеску

Паркът Николае Романеску е най-големият природен парк в Югоизточна Европа и един от най-представителните паметници на ландшафтното изкуство в Румъния.

Построена е по инициатива на кмета на Крайова Николае П. Романеску (1854-1931), по плановете на френския архитект Жул Едуар Редон. Проектът е награден на Международната изложба в Париж (1900 г.) със златен медал, медал, който е част от наследството на Музея на Олтения Крайова.

Строежът на парка започва през 1901 г. и е открит през 1903 г. в присъствието на крал Карол I и кралското семейство. Паркът е построен в романтичен стил, синтез на ландшафтна архитектура и живопис.

Общата площ на парка е над 96 хектара и включва освен декоративни насаждения от дървета и храсти, участък с вода от над 4 ха, състоящ се от поредица от езера с водни лилии, свързани с малки водопади или пресичани от мостове, подслон за много видове водолюбиви птици, риби, костенурки, езеро с развлекателни лодки и остров, до който се стига по 2 моста.

В рамките на подредения ансамбъл се обособяват елементите като: дълги водни течения над 1970 м, алеи с дължина почти 27 км, монументален вход, паметник на Романеску, Къща Бибеску, Железния павильон, Омагьосаният замък, езеро и кей, впечатляващ висящ мост, водопади, зоологическа градина, хиподрум, велодрум, летен театър и множество статуи и статуетни групи.

През годините е имал няколко имена: Парк Бибеску (по името на градината, върху която е построен), Парк на независимостта (пред главния вход е имало до края на Втората световна война паметникът на независимостта „Това е музика каквато харесвам! ”, за съжаление изчезнал днес), Народния парк (до 1989 г.) и Парк Николае Романеску.

През 1943 г. на главния вход е издигнат бюст на Николае Романеску в знак на почит към човека, работил в тясно сътрудничество при изграждането на парка.

Митрополитската катедрала “Свети Димитър”

Митрополитската катедрала “Свети Димитър” е най-старата църква в Крайова.

Първото документално споменаване на църквата датира от 11 ноември 1645 г.

През годините църквата претърпява няколко поражения, като е възстановена през 1690 г. от Петре Обедеану, частично реставрирана през 1699 г. и ремонтирана през 1723-1724 г. от Константин Обедеану след турско-австрийската война от 1716-1718 г.

При земетресението от 1838 г. църквата почти се срутва и от 1849 г. църквата е затворена поради напреднало състояние на влошаване.

През 1881 г. църквата е включена в списъка на историческите паметници, чрез усилията на някои местни личности.

През 1889 г. е решено църквата да бъде възстановена, а на 12 октомври е  направена първа копка.

Реставрацията е дело на френския архитект Лекомт дю Нои.

Първият етап на реставрация продължава между 1890-1893 г., като църквата е построена в плана на гръцки кръст. Стенописа е изпълнена между 1907-1933 г. от френските художници Емил Мемфио и Бернар Бори от германеца Густав Нил, а иконостасът от Йосиф Кебер. Църквата е завършена и осветена на 26 октомври 1933 г. По този повод на стената на църквата е поставена възпоменателна плоча.

През 1939 г. църквата “Св. Димитър” става митрополитска катедрала.

Земетресението от 1977 г. засяга структурата на църквата, което налага укрепване.

В периода 2006-2008 г. в църквата са извършени нови дейности по цялостен ремонт, консервация и реставрация.

В катедралата се намират мощите на св. архиерей Нифон, Константинополския патриарх, на светите Сергий и Вах и на св. мъченица Татяна

Музей Олтения – Секция По Природни Науки

Една от най-красивите исторически сгради в центъра на Крайова е дворецът Рамури, построен през 1920 г. по плановете на архитекта Константин Йоцу от италианските строители Дала Барба и Пересути.

С течение на времето дворецът е домакин на издателство и печатница „Рамури“, редакция на „Списание Пенале“  Олтенското писателско дружество, Медико-фармацевтичния кръг, а днес е седалище на  Секция по природни науки на Музей Олтения в Крайова.

В периода 2005-2012 г. се извършва модернизация на сградата и организиране на постоянни експозиции с финансовата подкрепа на Окръжния съвет Долж. Посетителите могат да се насладят на основните експозиции: Олтения – Terra fossilis – на приземния етаж, Физико-географските условия и екосистемите на Олтения, както и Колекцията от минерали и скали на първия етаж; Нашата Вселена и Слънчевата система на втория етаж. На това последно ниво е включен и Планетариум, който работи на базата на съвременна технология и представлява точка с голяма атрактивност и зрелищност на музея.

Секция по природни науки е оборудвана с   – интерактивна холограма, интерактивен тотем, виртуален асистент и интерактивна маса – закупена по проект ROBG-471 – “Нови дестинации в трансграничния туризъм”, съфинансиран от Европейския съюз чрез европейските Фонд за регионално развитие в рамките на Програма Interreg V-A Румъния-България, Приоритетна ос 2 – Зелен регион, Специфична цел: 2.1 Подобряване на устойчивото използване на природното наследство и ресурси и културното наследство.

Секция по природни науки разполага с конферентна зала с капацитет 70 места, оборудвана с аудио-видео система и безжичен интернет.

Всяка година специалистите от катедрата организират международна конференция „Музеи и научни изследвания”, в която участват изтъкнати изследователи от страната и чужбина. По време на конференцията се организират тематични екскурзии с научна, но и културно-туристически цели както в регион Олтения, така и в България.

Крайовски Университет

Монументалната сграда на централата на университета в Крайова, разположена в центъра на града, на ул. А. И. Куза № 13, първоначално е построен, за да служи като Двореца на правосъдието. Архитектът Йон Соколеску е този, който го проектира през 1890 г. в неокласически стил, в духа на френския академизъм.

Манастирът Николае-Ганеску, основан от Барбу Затреану Ганеску, е съществувал на мястото, където в момента се намира сградата на университета. Мястото за поклонение губи имотите си през 1863 г., със секуларизацията на монашеските богатства, в двора и старите  архиерейски домове, премествайки седалището на Съда на Крайова. През 1884 г. е решено религиозното заведение да бъде съборено и на същото място да се построи Дворец на правосъдието. Решението за събаряне на църквата е трябвало да бъде изпълнено през 1889-1890 г., когато започва работата по новата сграда. Важна роля в изграждането на новия дворец изиграват Александру Маргиломан, министър на благоустройството, и префектът на Долж Нику Eконому, финансистът на строителните работи.

Първоначалната форма на сградата е четириъгълник, пресечен в средата от централно тяло. Главният вход е доминиран от класическия фронтон със статуетна група, представяща „Справедливостта със завързани очи“, премахната след 1948 г.. Централното тяло на сградата включва, отвъд входа с три величествени врати, голяма зала, наречена в света на правосъдието “Залата на изгубените стъпки”. След смяна на предназначението на сградата, под нейния фронтон е поставена думата “УНИВЕРСИТЕТ”, изписана с главни букви в релеф. Между 1972 и 1975 г. сградата, която става седалище на университета през 1966 г., е разширена до задната част.

Днес в централната сграда работят шест факултета: Факултет по икономика и бизнес администрация, Факултет по литература, Факултет по природни науки, Факултет по социални науки, Факултет по хортикултура и Факултет по богословие.

В момента сградата на Университета е една от най-красивите в града и ориентир за жителите.